A Word of Caution*

Бойко Борисов похвалил ДПС, че била най-отговорната партия в момента. Партията на Доган, същият, който Борисов обвини, че готвил убийството му преди време. Били най-отговорни в разигралата се парламентарна криза покрай исканата актуализация на бюджета? Сериозно? Тези, от чиито редици излезе този т.нар. ‘млад и успешен’ мъж, оказал се символа на задкуллисието. Емблематичен при това. Очевидно, ГЕРБ има взимане даване от преди с тази партия и се страхува категорично да се разграничи и осъди гореспоменатото лице. Тези заигравки няма как да не навяват за нещо, което може да се определи само с думата ‘зависимост’.

Без съмнение, в партията на ББ има доста кадърни и компетентни хора, но също така има много неща за оправяне – от селектирането на кадри за представители в парламента (видяхме какви депутатски образи имаше – пълна пародия) до необходимостта за преосмисляне на поведението и отношението към ДПС. Защото именно тази партия разигра абсурдния цирк, предизвикал социалните трусове в обществото наблюдавани от година насам, като успя да го събуди от безкрайната си летаргия, в която като че ли беше изпаднало. Всички знаем какво се случи на 14 Юни, 2013.

*Careful forethought to avoid harm or risk: calculation, care, carefulness

Advertisements

О банко моя, родино мила!

Резултатите от почти приключилия одит от БНБ в Корпоративна не е ли равносилно по важност на онова, което ни сервираха Юни 2013-та. Нали БНБ уж беше една от малкото що-годе стабилни институции ползващи се с доверие, гарант за стабилността на системата. И нали ни разправяха колко непоклатима и сигурна е тя, докато някои медии и извънпарламентарни партии непрестанно говореха и пишеха за КТБ, и това което ставаше около нея, което в крайна сметка се оказа вярно. И никоя институция, която би имала отношение, не си мръдна пръста през цялото време. Нито БНБ, нито КФН, нито прокуратурата, нито ДАНС.

И какво имаме сега – за енти път ситуация, където се предупреждава месеци наред (с излагането на фактологически анализи) и въпреки всичко, се допусна да се случи това. Няма ли да се намерят няколко души с топки в тая държава, компетентни и неподатливи на корупция, на подходящите властови позиции, и да поемат нещата един път завинаги към оправяне, дори с цената на каквото и да е. В името на България и бъдещите и поколения.

А реформите кога?

Защо всеки да не направи дефицит от 500 млн – МВР го могат като нищо, в образованието също, за съдебната система да не говорим. Ако всички последват примера от здравеопазването и раздуят дефицитите си и поискат актуализации на бюджета си, к’во правим тогава? Някой иска да държи народа заложник. Отчети се крият и манипулират, имаме липса на прозрачност, на контрол, на стратегическа и дългосрочна визия. С две думи, системата е сбъркана. Излезте и си признайте, че плановете ви се издъниха, бюджета ви се издъни, и подайте оставки колективно. Време е най-накрая да дойдат смели и отговорни личности и да подкарат системата в правилната посока, като започнат с неотложни реформи, които ще стават все по-болезнени ако се отлагат. Здравните реформи изискват намаляване на качествени и количествени дефицити с орязване и оптимизация, а не с раздуване на разходи.

Жажда за Власт

Е няма отърване от ДПС. След цялата турболентна година – безпрецедентни вълнения и месеци наред протести, породени от, меко казано, скандалната номинация на Пеевски за шеф на ДАНС – тази партия се опитва отново да се намести като ключов играч, и забележете, пак с Пеевски в редиците си. Ако подобен скандал беше връхлетял нормална партия, в нормална Европа, то лицето предизвикало го отдавна щеше да е политически труп. Но не и в България, не и в ДПС, партия създадена да обслужва тeсни интереси, една клика силно развила, и довела до съвършенство, умението си да лавира и да бъде постоянен фактор в управлението на държавата. А най-малко пък, да бъде в услуга на трудолюбивите български мюсюлмани. Няма как да се освободят от тази взаимосвързаност, от изкуствено създадения си донор, помпащ свежа кръв към пипалата обгърнали един от устойте на българската демокрация – този на съдебната система.

И ГЕРБ, най-голямата партия, уж представляваща огромна част от протестиращите – същите тези, възмутени и отвратени от гаврата, която ДПС се опита да им наложи – вместо да заеме категорична позиция срещу Пеевски, продължава да се ‘ослушва’. Разбирам, че Бойко Борисов иска да бъде прагматик, но също така съм сигурен, че партията му си дава сметка, че след всичко това което стана през последната една година, много неща се промениха – най-вече засилващото се влияние на събуденото гражданско общество. И ако в по-голямата си част от предишното управление ГЕРБ, въпреки оказалите се близки взаимоотношения с гореспоменатото лице, не беше ‘засегната’ от посъбудилият се (и очевидно ставащ все по-буден) от година насам интерес на същото това гражданско общество, то партията не бива да има никакви илюзии, че всякакви заявки за продължаващи взаимоотношения с Пеевски ще бъдат подминати както преди. Някой ще бъде наказан на тези избори. Крайно време е ДПС да си починат и бъдат изпратени в ‘отпуск’. Вместо с тях работете по сближаване с РБ.

Турбопопулизъм в действие

430x287

Слушам по радиото Бареков бил в работническа фабрика, пълна с работници, и всички щяли да гласуват за него. Бил само на 4 процента от ГЕРБ и ако било вярно твърдението, че Яне Янев и Борисов били сключили таен пакт относно предстоящите избори, то това би било голямото падение на ГЕРБ и партията му щяла да стане втора политическа сила. Скандално известният бивш журналист и начинаещ псевдо-политик пак е яхнал гребена на популистката вълна, макар че, май въобще не е слизал от нея.

Разбира се популизма е популярно явление по време на избори и много политици се изкушават от измамния му чар. Гръмки фрази, силни думи, пламенни речи и обещания. Но при все, че популизма е толкова примамлив за политиците, истинските такива във време на трудност, изпитания и предизвикателства са тези, които остават умерени и трезви в преценките си. Те назовават нещата с истинските им имена и избягват да сложат розовите очила на популизма, като не се страхуват да поемат отговорност и да предложат трудни и болезнени решения. А ние имаме новоизлюпен политик със, меко казано, съмнителна компетенция и качества за такъв, и издигащ реториката на популизма до нови висини. Прокламациите му, колкото абсурдни и смешни да изглеждат на пръв поглед, са и толкова опасни. Това са действия изцяло насочени към един електорат, който години наред бива брутално и безпардонно използван. Години наред силното разочарование преминаващо в отвращение към политическия елит, се изразяваше в една тенденция на растяща незаинтересованост и липса на гражданска активност от страна на огромна маса българи. Последствието от всичко това означаваше едно нещо – ниска избирателна активност.  И именно заради тази ниска избирателна активност, точно този електорат, предразположен към зависимости, продължава да е значим фактор в избирането на властта – власт, която за 25 години преход не допринесе нищо съществено за благото на обществото.

Единственият позитив за целият пост-тоталитарен период, без съмнение, е влизането на България в ЕС и НАТО. Който е имал възможността да пътува до Европа е видял съществената разлика в стандарта на живот, и не случайно у нас еврооптимизма си остава така силен, въпреки възхода на скептицизма в т. нар. ‘Стара’ Европа . Има само един сигурен начин да спрем това явление, чийто олицетворение е Бареков. А именно – тези които заплашват и рекетират и поставят невинни хора в зависимост, и тези които се продават за 50 лева, и вярват на празни обещания и лъжи. Какъв е начина? Като осъзнаем какви са последствията от тази повсеместна апатия и ниска избитарелна активност. Истината е, напук на популистите и техните скрити мотиви, да упражняваме правото си на глас по често.

Купуването и продаването на депутати НЕ е забранено.

Талантливо и лаконично от Иван Бедров. Това вече би трябвало да е един от последните пирони забити в ковчега на каквото и малко останало доверие да съществува към българските депутати. Даниел Георгиев е поредния нагледен пример на все по-силно разпростиращата се едидемия от измекярщина и продажност сред нашите законотворци. Ама зависимите хорица, зависимите душички – тия дето работят във фабриките или мините (единствени източници за препитание из техните краища) и които си получават мизерните заплати, изкарани с честен труд, когато скимне на шефовете им, пак ли те ще бъдат тези държащи ключа за бараката. Пак ли? Защото същите тия шефове, (като тия със скритата камера по Нова) бидейки корумпирани до мозъка на костите си, и възползвайки се от сбърканата система, безхаберие, липса на контрол и усет за безнаказаност, успяват чрез популистки обещания, и най-вече, всяване на страх у хората, че не гласувайки за който трябва ще остават без работа (да не забравяме, единствена такава в техния край).

Поставяйки се на тяхно място, обаче, ги разбирам – без работа как ще изхранвам семейството си, какво ще правя, как ще плащам сметките, а зеама, а децата какво ще ядат? Ужасно е да бъдеш поставен в такава зависимост. Да ти отнемат достойнството. Да те държат като куче на каишка. Унизително е. Но докога с тоя страх. Хората които се чувстват независими, тези които мислят свободно, и които могат да направят свободен избор – те са длъжни да направят всичко което е по силите им тези зависими хорица да стават все по малко. Как? Това което се случи през 2013-та е едва началото, гражданския дух се разбуди и ще се разбужда още повече. По-малко страхливи, по-дръзки и по-активни, по-обединени, по-твърдо отстояващи позициите си и по-изискващи от всякога. 

http://clubz.bg/4021-da_da_naistina_ste_idioti

Теория на контрастите: Европа, БГ и техният дневен ред.

България е пълноправен член на ЕС. Заедно сме в един отбор, в една общност. И съответно би трябвало заедно да преодоляваме предизвикателствата. Кризата в Украйна е едно такова предизвикателство и придържайки се към здравия разум и принципност, Европа категорично се противопоставя на грандоманските амбиции на Путин, в това число и ние, слушайки президента Плевнелиев (но не и правителството). Не трябва да си завършил докторат за да разбереш, че основен коз на Русия в цялата тази работа са нейните неизчерпаеми енергийни ресурси и голямата зависимост на Европа от тях. Логиката следва, че за да се противодейства успешно, а и каквито и наложени санкции да имат реален ефект, е съвсем очевидно усилията да бъдат насочени към “обезвреждане на енергийното оръжие” на Русия. 
И Европа действа, както виждаме от статията по долу. Но какво правим ние с този “Южен поток”. Виждаме какво става в Украйна, когато си изцяло енергийно зависим. Нали уж трябва да гледаме голямата картина, по-надалече, да мислим по-стратегически. Нали уж всички са съглсни с идеята за енергийна независимост и диверсификация, от там дори и логиката за по ниски енергийни разходи. (факт е братска Русия ни продава един от най-скъпия газ в Европа, в което нищо братско не виждам). И така ли ще борим диверсификацията, като още повече се вплетем в руска зависимост. Това ли разбираме под лоялност и единомислие – концепции от съществена важност за Европа в сегашния труден момент. Твърденията за многото работни места са си само такива – твърдения. Няма истински дебати, никаква конкретика или икономическа обосновка. Или каквито и ползи да има, погледнато в дългосрочен план, и то в контекста на членството ни в ЕС, ще имаме по скоро ползички за малък кръг от хора, и сериозни неизгоди за останалите.
Добре дошли в страната на популистите. За това, Слава Богу, 25 май идва и е време да покажем, че от популисти ни е дошло до гуша. Не искаме сладки приказки и нищоправене, искаме действия в правилната посока. Посока свързана с болезнени реформи – обявяване безкомпромисна война на корупцията в съдебната система и медийният монопол. И който се нагърби да спечели тази война, та дори с цената на саможертва, трябва да е сигурен че в дългосрочен план ще остави исторически позитивна следа.

http://www.dnevnik.bg/sviat/2014/05/09/2295831_indipendunt_g7_ima_plan_za_obezvrejdane_na_energiinoto/